Не знам кога VEKTOR са слезли от летящата чиния на нашата планета, но трябва да е е било някъде преди 2002г., защото от тогава са първите данни за земното съществувание на американската траш банда. Създадени са в щата Аризона, което е разбираемо – в онази огромна пустош там и в околните щати има нещо неустоимо за всички извънземни от галактиката – кацат само в този район и то в американската му част – мексиканската не я имат за нищо, както и останалата част от земното кълбо.
Основател е китаристът и по съвместителство певец Дейвид Дисанто – фен на странните VOIVOD и сам със странни- едновременно и старомодни, и неконвенционални идеи как трябва да се прави музика. Без твърде промени (едва ли Дисанто би намерил много хора, мислещи на неговата честота) VEKTOR записват две демота, подсказващи за какво става дума преди да изскочи дългосвирещия Black Future (2009). Дебютът представлява изчекнат траш с космически, да го кажем научнофантастични теми в текстовете, по подобие на техните идоли VOIVOD. Бандата не успява да заинтересува уфолозите, но пък сред ограничен брой фенове си създава култов статус, а във Финикс, Аризона, където са разквартирувани музикантите, де що има концерт на голяма екстремна банда, именно VEKTOR са откриващата група.
Вторият албум излиза през 2011 година, издаден от Heavy Artillery в състав на групата:
• Дейвид Дисанто (David DiSanto) – китара, вокал
• Ерик Нелсън (Erik Nelson) – китара
• Франк Чайн (Frank Chin) – бас
• Блейк Андерсън (Blake Anderson) – барабани
Продуцент е Байрън Филсън (Byron Filson) и групата.
Outer Isolation (2011)
Cosmic Cortex. Една траш одисея в космоса. Над десетминутната песен започва със звук на сърце, което спира да тупти и акустична мелодийка, взета сякаш от американски трилър. Следва простичък, но запомнящ се встъпителен риф и мощни спийд метъл мотиви. Ритъмът е доста начупен и неравноделен, на моменти има бласт бийтове. Солокитарата прави странни, но добре взаимодействащи с останалите елементи в песента орнаменти. Дисанто има много характерен дрезгаво писклив глас и добре го използва. Аранжимента, логично за толкова дълга песен е доста рехав – самото струпване на мелодии го прави сложно занаятие. Все пак при няколко слушания се усеща вътрешната логика в подредбата. Много мащабна и смела като идеи песен.
Echoless Chamber започва среднотемпово, но пак с особени мелодии и структура. Нещо точно в тази песен ми напомня за легендарните PILE DRIVER, поне в първата и половина. Във втората си част парчето си става здрав класически траш с много интересни китарни разработки и непрестанно сменящи ритъма барабани.
Dying World – По подобие на предната и тази песен започва бавно, но с много усукани мотиви, за да забърза към средата. Дисанто пищи като настъпен по опашката плъх, но се получава много брутално.
Tetrastructural Minds. Тук тенденцията за непрекъсната смяна на мелодии и ритми продължава. Песента има по-изразена мелодична линия, много относително, разбира се. Китарите правят много оригинални мелодии, подкряпяни от много активните, дори бих казал – нервозни бас и барабани. Дисанто пищи още повече.
Venus Project – тук, особено в началото си личи влиянието на VOIVOD, а и по-нататък, дори като звучене има подобни „отнесени” моменти. Луда въртележка от бърз траш, акустични акорди и изненадващи преходи от една мелодия в друга.
Dark Creations, Dead Creators – много къса за стандартите на VEKTOR песен – само три минути и половина. За толкова време в Cosmic Cortex още не е почнала вокалната партия. Все пак някак си музикантите успяват да вмъкнат десетина мелодии – от акустични, до бесен траш.
Fast Paced Society. Тук групата достига нови висоти в чудатите си рифове и безумна конструкция на песните си. Вече става съвсем трудно за описание. Все пак може би заедно със Cosmic Cortex най-добре звучащото парче.
Едноименното осемминутно парче не се отличава по характеристики от другите. Странните разработки на всички нива продължават. След доволно дълга интродукция има класически траш мотиви, после интересни акустични моменти, след което отново взрив и завръщане към траш секцията и край посред нищото. След което не ти остава нищо, освен да си пуснеш албума отначало.
VEKTOR са траш особняци. Правят наистина странна, бих казал непредвидима като развитие в смисъл на структура и градация музика. Но ще бъде грешно да се кажат за тях две неща. Първото е, че са новатори. Не са.
През осемдесетте години на миналия век, когато се оформяха тенденциите в екстремната музика, имаше силна експериментална вълна в стила. Банди като именно VOIVOD, CARNIVORE, EXORSIST, PILE DRIVER, донякъде DESTRUCTION, CELTIC FROST, и още много творяха по свой си, често странен, и оригинален начин. За разлика от появилите се по-късно алтернативни рок групи, тези останаха в рамките на метъла, но там пък рушаха всички клишета. Всяка от тях си имаше специфичен саунд, начин на композиране, като цяло собствен почерк. Тъй като постепенно в траша се наложи стила на американските групи от залива на Сан Франциско – METALLICA, MEGADETH, SLAYER, EXODUS, TESTAMENT, тези групи, странните, просто бяха изтикани в периферията на музикалния бизнес. Дори родоначалници като VENOM изгубиха популярност. Повечето от свирещите по-неортодоксално банди се разпаднаха след един-два издадени албума. Други, за да оцелеят, смениха стила си. Трети избраха да не изневерят на себе си, но изпаднаха в дълбокия музикален ъндърграунд. Характерното за всички тях, че макар да не успяха да се наложат, до една добиха култов статус и по-новото поколение банди редовно заимства похвати от тях, когато иска да изсвири нещо по-различно.
VEKTOR идеално се вписват и са част точно от тази вълна. Стила им е абсолютно класически траш, но извън всякави рамки. Има някои неща, свързващи ги с VOIVOD, но те са минимални спрямо целостта на песните им. Ако все пак трябва да се сравняват, по дух на музиката напомнят на техничарските изпълнения на стария DESTRUCTION.
Второто нещо, което не би било правилно да се каже за VEKTOR е, че са някакви супер виртуози. Много са добри, вярно, но силата им е по-скоро в оригиналното композиране и в непредвидимо развиващите се като структура и градация песни. Китарите почти не правят класически сола, но за сметка на това има непрекъснато орнаменти към основните рифове, както и много интересни взаимодействия помежду им и с останалите инструменти. Басът, без да изпъква, на заден план, нито за момент не седи мирно и често върви с китарите в техните засукани акорди. Барабаните също не са твърде на преден план, но непрекъснато сменят ритми, доста неравноделни на моменти. Вокалните партии в лицето на Дейвид Дисанто са много характерни. Дрезгаво пискливия му тембър си е уникално негов. В това отношение напомня именно на старите вокалисти – кой добър, кой –не толкова, но всеки със собствана бленда и начин на пеене. Тези певци до голяма степен изчезнаха в съвременния метъл, заменени от клонинги на великите Фил Анселмо и Макс Кавалера, което е твърде жалко.
Като цяло стила на VEKTOR може да се нарече прогресив траш. Не обичам термина „прогресив”, защото взе да се бута като определение за щяло и нещяло в метъла, но по линия на интересно музициране, оригинални хрумвания, усложнена структура на песните (а не просто самоцелно виртуозно свирене, както най-често става напоследък), групата си е именно прогресив траш.
От толкова години слушам метъл, че дори да не ми хареса нещо на първо слушане, знам какво би ми харесало, ако го слушам по-продължително време. VEKTOR обаче ме изненадват с това колко нови музикални пластове се откриват в песните им при всяко следващо прослушване. Излиза, че макар и трудна за възприемане, музиката им е изключително зарибяваща.
През 2012 година година бандата официално обяви, че се премества във град Филаделфия. Ако потърся конспирация, бих казал, че се отделят от кораба-майка, кацнал нейде из аризонската пустиня. С недомлъвки потвърждават, че работят върху нов материал и съм крайно любопитен с оглед досегашния им такъв какво ли ще извадят този път.
VEKTOR, Outer Isolation (2011) Оценка 8/10
SREDNOGORSKY 
Вашият коментар