Стив Соуза. Шарен като изяви в моето съзнание. Голяма личност в класическия траш. Важна част в групи като LEGACY (бъдещия TESTAMENT) и разбира се – EXODUS. Eдин от хората, подвизаващи се около залива на Сан Франциско, които направиха траш метъла световна музика. Дори само затова – респект! Лошото е, че в първата, „звездна” половина на кариерата си е доста посредствен вокалист. Нещо, което компенсира в по-скорошно време.
Роденият през 1964 година трашър пее в LEGACY преди да бъде поканен за заместник на уволнения Пол Балоф в издалите вече албум и натрупали световна известност EXODUS. Той сам намира заместника си – някакъв едър индианец на име Чък Били, въвежда го в нещата и отпрашва в комшийската банда.
За EXODUS Соуза записва цели четири албума, много по-слаби от легендарния Bonded by Blood (1985) с предишния вокалист Пол Балоф. Единствения по-приличен е Fabulous Disaster (1989) със смазващото парче Toxic Waltz. Останалите са доста еднообразни и без да са съвсем посредствени, отегчават. Самия Соуза има характерен глас, но някак не може да го използва – с безизразен тон реди дълги куплети в тон с общата монотонност на стила.
След разместването на музикалите пластове в началото на деветдесетте години на миналия век и вероятно персонална и творческа криза, проличала особено в албума им Force of Habbit (1992), EXODUS резонно се разпадат. Стив Соуза изчезва от публичното пространство за доста години. Другите музиканти от групата правят един два плахи опита за събиране, но вече с Пол Балов. През 2002 година, когато нещата започват да придобиват сериозни измерения, оригиналния вокалист на калифорнийците получава инсулт и умира преди да навърши 42 години. Нещастието за едни е шанс за други. Името на Соуза изплува отново, когато той е привлечен пак в EXODUS и пее в албума от 2004г. Tempo of the Damned.
Когато чух това произведение, за първи път ми светна лампичката, че класическия траш на старите групи, не е съвсем останал в миналото и има още доста хляб в тях. Страхотен албум – свиреп, здрав, безкомпромисен – в ретро стил, но с модерно звучене. Малко еднообразен, както си е навика на бандата, но най-доброто изпълнение след дебюта им през 1985. Изненадата за мен беше именно Стив Соуза – без да губи характеристиките си като вокал, беше добавил много мощ, техника и най-вече агресия в партиите си. Нямаше нито помен от апатичното му пеене в стария EXODUS. Удивително възкресение, даже не възкресение, израстване е правилната дума.
Шило в торба не стои и Соуза скоро си бие камшика от EXODUS, разделяйки се не твърде приятелски с Гари Холт и компания. Но този път не зачезва, а се забърква в няколко проекта едновременно. Единия е TENET – дълго влачената идея за група на видния барабанист от тези среди Джийн Хоглан, минал кажи речи през половината американски траш банди. Другия е в сътрудничество с дългогодишния приятел на Соуза, въпросния индианец от племето помо, именуван Чък Били. Формацията се казва DUBLIN DEATH PATROL, и има два албума, никак нелоши, в които двамата вокали си спретват дуетчета.
Стигаме и до същината на този пост, личната група на Соуза – HATRIOT, създадена през 2011 г. Лична съвсем буквално. След една две смени, в групата се установява системата „3 в 1 + 2“. Ще обясня: оказа се, че освен да пее, Соуза и по друг начин е възпроизвеждал своите музикантски умения, а именно създавайки потомство, генетично заразено със здрава музика и обречено да я свири. Става дума за Ник на барабаните и Коди на баса. Така де, татко Стив трябва да има ритъм секция. Чудя се как не си е направил и две китаристчета, но поради липса на информация за личния живот на човека, хич не се заричам, че не се работи по въпроса.
В този почти родово-общинен Соузовски състав, допълнен от китаристите Коста В(арватакис) и Мигел Еспарза, в началото на 2013г. HATRIOT издават дебютен албум, наречен Heroes of Origin. Като стил музиката прилича на смесица между EXODUS и последните TESTAMENT – и – съвсем логично с оглед музикалната кариера на вокалиста. Само, че още по-бърз и брутален. Безумно здрави парчета хем бързи, хем силови като рифове, злобен и и агресивен Стив Соуза, това съчетано с чудесни китарни партии. Синчето Ник (барабаниста) е оставено доста на преден план да покаже колко е добър на две каси и картечните откоси, присъстващи във всяка песен. Heroes of Origin има и пародийна обложка, в която членовете на групата носят щитове като на капитан Америка, а Стив вее американското знаме и човек остава с впечатлението за поредната патриотарска щатска история, докато не види, че звездите на знамето са обърнати надолу.
Все пак – HATRIOT. Албумът е много силен, приет е добре и без да се помайват, музикантите правят и втори, излязъл през 2014 г.
Компанията е същата от предния – Massacre Records, продуцента Хуан Уртиага (Juan Urteaga) – и той. Състава на HATRIOT, забиващ толкова добре, също не е променен.
Коди Соуза (Cody Souza) – бас
Стив Соуза(Steve „Zetro“ Souza) – вокал
Коста Варватакис (Kosta V.) – китара
Мигел Еспарза (Miguel Esparza) – китара
Ник Соуза (Nick Souza) – барабани
Dawn of the New Centurian (2014)
From My Cold Dead Hands – Здраво, силово, тестаментско парче за начало. Има мощни и бавни, и бързи рифове, двойни китарни мотиви и разлютен Стив Соуза. Има и втори вокал, който държи едни хорови припеви. Макар да не виждам някъде да е обявен, с риск за пореден път да изляза глупак, изказвам предположение, че пак е старата дружка Чък Били. От друга страна на моменти подобни вокали се появяват и по-нататък в албума, така че нищо не е ясно. Макар и с много достойнства, песента не е чак нещо супер.
Your Worst Enemy – Свирепа до отчаяние. В бързите моменти издържана по-скоро в стилистиката на SLAYER. Агресия до дупка, страхотен траш.
The Fear Within е дълга, правена с голям размах песен. Началото е с двойни китари, мелодично и всеки момент очакваш да прозвучат началните рифове на Blackened. HATRIOT тръгват, разбира се, в друга посока – с още един бавен мотив и когато втвърдяват звука, мелодичната линия се запазва. Бързата част и припева са ярки, мелодии и ритми се редуват непрекъснато. Ако не се дразнех на това определение, щях да кажа, че в творбата има прогресив елементи. Много силна песен, като че най-добрата в албума.
Honor, the Rise and Fall. След ярка китарна интродукция и мотив малко ала ексодуския хит Toxic Waltz, взрив от брутален траш. Здраво пеене, хорово извикани припеви, много добри китарни сола.
Superkillafragsadisticactsaressoatrocious. Копирах заглавието, такова чудо не мога да напиша без грешки. Вариацията на тема непротивоконституционствувателствувайте започва с бас и заздравява с мощен риф. Яко, насечено парче, запомящ се, може би защото много се повтаря припев. Безкомпромисен, смазващо тежък саунд.
Silence in the House of Lord – След начало в средно темпо, започва редуване на бързи и бавни моменти с ударение върху вторите. Дълга и разнообразна, много добре развита песен. На моменти в бързите части Стив Суза нарежда текста досущ някой Том Арая, но с неговата си бленда на гласа, разбира се. Много и напоително добри китарни сола.
World Funeral е свирепо кросоувър парче. Текстът е хорово и декларативно извикан. Бързо от начало до край.
Едноименната Dawn of the New Centurian започва отдалече, мрачна и тежка, напомяща в първата си част отново на по-бавните парчета на TESTAMENT. От втората половина песента се забързва, Стив Соуза пак напомня на вокалиста на SLAYER по начина на изказ на куплетите, но то в траша няма кой знае колко варианти за пеене.
С неистов хоров кикот започва Consolation for the Insane. Здраво, безкомпромисно, като всички останали парчета, без да изпъква с нещо по- различно, но пък добро и качествено.
Само споменавам кавъра на чудесния хит на KROKUS от 1984г. – Midnite Maniac, включен като бонус песен накрая. Доста дървеняшки се е получило.
Както многократно съм се уверявал и в музикален, и в житейски план, който си може – може. Друг е въпроса, че можещите често, като са се доказали, не се напъват. При Стив Соуза и компания няма такова нещо – забиват яко, с хъс, а и с талант.
По отношение на предния албум на HATRIOT Dawn of the New Centurian вучи на първо слушане малко по-недодялано, с смисъл на по-гаражен и размазан саунд. Това прави усещането за олдскуул траш още по автентично – Heroes of Origin беше малко по-натегнат, типично за дебют. Иначе стила е почти същия, по-малко бластбийтове на барабаните, с една идея повече двойни сола на китарите, но високо темпо и агресия до откат. Все пак в новия като че има по-дълбоки разработки като идеи и аранжимент.
Стив Соуза звучи малко на заден план – по-кънтящ и поради това още по-гневен. Гласа му напомня на моменти на изключителния, покоен вече Дейв Уейн от METAL CHURCH, както и на Шмиер в старите албуми на DESTRUCTION. Откъм агресия звучи страхотно. Отдавам го донякъде на кризата на средната възраст, която усещам и у себе си – осъзнаваш, че време няма и всичко правиш като за последно. Та така и Стив Соуза с пеенето.
Останалата част от отбора – синовете му плюс китарната секция също се справят чудесно.
HATRIOT e поредно доказателство, че метъл музиката има още какво да каже и да покаже и то без радикални новаторски методи. Напротив това си е същия хубав, безкомпромисен, старомоден, но същевременно толкова витален осемдесетарски траш. И в изпълнение на бандата звучи удивително свежо и актуално. И най-вече искрено.
HATRIOT, Dawn of the New Centurian (2014) Оценка 7,5/10
SREDNOGORSKY 
Вашият коментар