Сигурно повечето от вас са чували за група SEVI. Става дума за една от най-талантливите млади български рок групи в последните години. Свирят модерен прочит на класическия хард и хеви рок, с ясно изразена мелодична линия, но и с достатъчно твърди елементи. Още от самото си създаване водят изключително активен концертен, а и обществен живот. С последното определение имам предвид организираните от тях в клуб Rock It музикални маратони, дали шанс на десетки млади групи за дебют и изява на сцена пред многобройна публика.
Музикантите от SEVI до един са приятни, интелигентни и кадърни млади хора. Някои от тях имат музикално образование, но всички са висока класа инструменталисти. Душата и сърцето на групата е вокалистката Светлана Близнакова. Тя е идеолог, текстописец, композитор и най-вече движеща сила в нея. Именно тя има някаква стара история, с която не съм запознат, тъй като не съм персонално близък с бандата. Става дума, че преди доста години заедно с един италиански композитор Светлана написва песен – рок балада. Това е преди времето на SEVI, преди да издадат албум, преди да съберат хиляди рокери, за да заснемат вероятно най-мащабния български музикален клип – Speed Up, сигурно преди самата Светлана да реши да се занимава основно с музика.
Песента, наречена On My Own спокойно си отлежава, докато се случват всички тези неща. Мога само да предполагам, че в някакъв момент са я изпълнили на някои от концертите си, защото много от феновете започват да настояват да бъде записана. Речено сторено – SEVI правят записа, заедно с това много изстрадан клип, изстрадан, защото е сниман дълго, на много труднодостъпни дестинации и зависимост от прищявките на времето.
Бях на премиерата на този клип – писах репортаж за събитието. Шоуто беше пример как с добра идея може да се направи чудесно и запомнящо се представление, дори при почти без пари и с ограничени възможности. Самата песен On My Own е сред най-добрите рок балади, появили се в българската музика през последните години. С нея SEVI правят върховно усилие да преминат Рубикона между ъндърграунд славата и националната известност – без протекции, наливане на пари, реалити шоута и прочие изкуствени катализатори на слава.
В някакъв смисъл успяха. Песента влезе в множество класации, групата даде куп интервюта, включително в телевизии с национално покритие и такива радиостанции. Клипът се въртя (мисля) в национален ефир. Групата е затрупана с ангажименти – с оглед творчеството им и факта, че са една от малкото банди въобще, звучащи по-добре на живо, отколкото на запис – едно заслужено признание.
И тук идва препъникамъка. Или по-точно еманацията на човешката глупост, наричаща себе си български шоубизнес. Когато SEVI влизат в контакт с музикалните телевизии The Voice и City за излъчване на On My Own. И двете медии им отказват, изтъквайки странни мотиви, ама наистина странни.
Първият от тях е, че песента „не е във формата им”. Дайте да уточним какъв точно формат е една балада. А4, А3 или просто този който го е измислил този отказ да вземе сам да се форматира. Към какъв нелицеприятен за попмузиката жанр принадлежи песента (която ще постна в края на статията)? Имам предположение, в което силно вярвам, че ако SEVI предложат клипа си за излъчване в телевизия Планета, той ще се завърти. Да, чалгата е за простички хора, но тези които се занимават с представянето, рекламата и организацията на турнетата, концертите, ако щете имиджа на изпълнителите, хич не са глупави. Не напразно толкова успешно промиват мозъците на поколения хора да слушат продукцията им и изкарват толкова пари от тази дейност. Та тези, вероятно най-добри в България професионалисти ще надушат истинския хит и без да гледат форми, контури, картофи, формати, репи, размери и чертежи (или каквото по дяволите гледат ония в The Voice и City) и ще гледат да измъкнат максимум дивидент от това, че българска група, макар и свиреща в коренно различен стил, прави нещо читаво. А който си го влече, нека си гледа шева, кройката и размера на каквото си ще.
Вторият мотив за отказ за излъчване на клипа от страна на музикалните телевизии обаче наистина ме разтърси. Казали са на SEVI нещо от рода „ама то не е направено (записано) от фирмата на Графа”.(?!!!) Това като аргумент да не се излъчва видеото.Вече не е просто глупаво като предишната причина, гадно е.
Става дума за същия – Владимир Ампов, татковото синче на мисля Кирил Ампов. Оня същия, който баща му го тика навсякъде,където можете да си представите (или не можете) още откакто е проходил. Толкова зорлем набедена за звезда особа дори пародийната поп сцена в България не е виждала. След двадесет и пет години промиване на мозъци колко е добър като изпълнител Графа, на Гьобелсовия принцип, че много повтаряната лъжа се превръща в истина, това синче успя дори да завъди фенове, разбира се сред наивната и непостоянна тийнейджърска аудитория. Казват, бил голям професионалист. Е как няма да станеш, като всичко работи за тебе, всички музикални „капацитети” ти бичат евала, поне по причина ,че се завираш по дупките им от ей такъв. Иначе Графа си е крайно лимитиран в качеството си на певец и там не само баща му, а и Господ не може да му помогне – то всъщност ако Господ искаше Ампов-син да става певец, щеше да го оборудва със съответните гласови данни. Това добре, не ми пука, защото просто не го слушам. Но факта, че именно Графа явно решава какво да се пуска или не по съответните музикални медии беше ново за мен.
Излиза, че за да получиш ефирно време там трябва да си минал през съответната „правилна” фирма. На какво ви прилича това? Трябва ли и изкуството да минава през същия извратен, блокиращ всякакво нормално развитие обществено-политически модел, удушващ в зародиш всичко позитивно, което би могло да се случи в бедната изстрадала България? Още КОНТРОЛ го казаха и то в подобен контекст преди повече от двайсет години : „Това отдавна не е рокенрол.” Цензурата си седи, вече не държавна и идеологическа, а тази на приятелските кръгове и кръгченца, взаимните интересчета, взаимното почесване на гръбчета и други телесни части. Жалко е, защото става въпрос за нещо изначално не материално, а духовно – музиката.
Не съм адвокат на SEVI, нито съм им приятелче, нито имаме някакво общо начинание, далаверка. Просто ми харесва музиката им и тъй като се случи да пиша няколко статии за тях, имам поглед как правят нещата. Те вършат всичко правилно в смисъл така както трябва да бъде и би донесло успех при нормални условия на една музикална сцена, където талантът е единственото мерило. Тоест не официалната българска такава. Тук явно не се получава. Успехите на групата са въпреки обстоятелствата, не зависят и няма да зависят от решенията на някакви си кабеларки.
Групата е отрупана с ангажименти – концерти по клубове из цяла България, участия в телевизионни предавания, като любима на рокерите банда свирене на множество мото събори. Фестивала в Каварна, фестивал в Сърбия, фестивал в Италия. Сещате се колко всъщност им пука за отказа на The Voice и City да излъчват техни песни. Вероятно момчетата от SEVI ще си го преместят в другия крачол, а за момичетата остава например да си разплетат сексапилните бели потници, с които се появяват на концерти.
Остава обаче лошия привкус, че българската поп музика се разпространява по същия хем глупав, хем корумпиран начин, по който се случват май всички неща при нас.
SREDNOGORSKY 