Необходимо уточнение

Всеки един писач на ревюта и раздавач на оценки за чуждия труд трябва да си изработи що годе строен критерий за оценяване на плодовете на чуждия труд, за които пише. Освен относителна обективност, така се дава и ориентир за хората, които четат ревюто, дали съответното нещо става за слушане/четене/гледане. Важно е след създаването на критерия, да не се променя в крачка, защото така читателят се обърква и в крайна сметка престава да обръща внимание на нашите задълбочени писания. Ако идеята ти е все пак някой да те чете, не трябва да правиш грешката да сменяш изискванията си, колкото и да си еволюирал, или деградирал в тях.

Пиша такива неща повече от десет години и въпреки дългите паузи понякога, най-много внимавам да не изменя обема на претенциите си към материала за който става дума. Вкусовете ми се променят, изискванията – също. Не мога да очаквам например в метъла съвременна група да бъде толкова качествена в композициите си като група от осемдесетте – не е реалистично. От друга страна пък за сега свирещите групи имам много по-високи очаквания за саунд и инструментализъм, защото развитието в техническа посока е огромно. При ревютата трябва да помирявам тези две тенденции и компромисът се отразява на оценката. Но важното е критерият да не е променен.

Явно през годините съм бил честен пред себе си и читателите, защото като прочета своя статия отпреди 7-8 години примерно, установявам , че пак бих оценил дадения албум по същия начин, въпреки, че и аз се променям като вкус и предпочитания.

Все пак бих желал да запозная настоящите  и бъдещи  читатели какво точно имам предвид с моите оценки. Тъй като по вкусове приятели няма, те трябва да са запознати с моите лични вкусове. Обективността тук е само на базата на субективните предпочитания. Първо, пиша за музика, конкретно метъл и по-конкретно в подстиловете хард рок, хеви метъл и траш метъл. Рядко излизам от тези рамки, само когато съм сигурен, че съм добре подготвен за съответния материал. Статиите, които пиша са с предимно позитивни отзиви, защото са за творби, които харесвам. Ако някой започне да ми плаща да пиша статии за всички, дори за посредствените групи, бих си причинил може би болката да слушам скапани неща. Но не и доброволно, както е в настоящия ми случай. Ползвам десетобалната система, която ми се вижда най-балансирана за непрофесионално фенско ревю.  Ще ви представя критериите си накратко и в две части – от средата към високите оценки и после към ниските – ето какво имам предвид:

• 6,5 – среден албум
• 7 – добър албум
• 7,5 – много добър албум
• 8 – шедьовър
• 8,5 – класика
• 9 – класически шедьовър
• 9,5 – апокалипсис в положителния смисъл. Такъв албум още не съм оценявал – може би нещо на THE BEATLES, ABBA, или Шостакович.
• 10 – както се казваше в моите младини – 10 е запазено за бог, или Марадона 

Слава богу, избягвам да слушам албуми от нивата под 6,5, но се е случвало. Особено когато търся нещо свястно, попадам на хиляди ноти с помия.

• 6 – среден към слаб албум
• 5,5 – слаб албум
• 5 – лош албум
• 4,5 – много лош албум
• 4 – отвратителен албум
• 3,5 – средство за мъчение на испанската инквизиция
• 3 – разстреляйте музикантите
• 2,5 – разстреляйте този, който е допуснал запис и разпространение под някаква форма на тези песни
• 2 – разстреляйте тези, които са дали първите инструменти в ръцете на така наречените музиканти
• 1,5 – върнете се назад във времето и кастрирайте предците на музикантите
• 1 – апокалипсис в отрицателния смисъл. Ако слушате това нещо, краят на света е започнал.
• 0,5 – ?
• 0 – такава оценка не съществува. Дори някой да се е изсекнал в микрофона, трябва да оценим неговия труд с половин единица до ?(нещо се случи)

Това са моите критерии за оценяване на албуми. Доволен съм от това, че ги изясних (както на вас, така и на себе си). Оттук нататък остава най-важното – просто да се наслаждаваме на музиката.