KK`s PRIEST – Sermons of the Sinner (2021)

К.К. Даунинг е музикална легенда. Повече от 40 години неспирно вееше дългата си руса коса по световните сцени с JUDAS PRIEST. Беше част от най-добрия китарен дует на планетата, заедно с Глен Типтън. Изкарваше най-виещите китарни звуци, чувани някога – като звука, който ще отбележи началото на края на вселената. Човекът, който след десетгодишно пенсионерско живуркане отново влезе в пубертета и грабна китарата. Човекът хеви метъл, такъв какъвто е, и такъв какъвто трябва да бъде. Спокойствието не е опция за такива хора.

Към края на 1969 двама младежи – Кенет Кристофър Даунинг и Ян Хил създават поредната махленска група в едно от предградията на Бирмингам, Великобритания. Не вярвам амбициите им да са стигали дотам да си представят, че за половин век ще са обиколили няколко пъти света с концерти, ще имат Грами, златни и платинени албуми и абсолютно цялата метъл общественост ще ги познава по име. Пролетарските чада Ян и К.К. го правят, заедно с още няколко тъмни британски субекти като тях, обединени под името JUDAS PRIEST. К.К. изкарва, може да се каже, целия си трудов стаж, служейки на групата във всичките и възходи и падения, радости и беди.

През 2011 година К.К. влиза в конфликт с колегите си и с мениджърите на JUDAS PRIEST. Явно причината е достатъчно сериозна, защото в крайна сметка след множество противоречиви изявления той напуска групата. Намират му за заместник Ричи Фолкнър и, както изглежда, той не липсва на никого.

Минават няколко тихи години, в които русият китарист сякаш наистина си гледа старините. Но в 2018 година гръмва новината, че дългогодишния му партньор на сцената Глен Типтън има болестта на Паркинсон. Тя сериозно затруднява свиренето му и на турнето на JUDAS PRIEST за албумът им Firepower се налага да бъде заместван частично, или изцяло по време на концертите. К.К. с основание смята, че е логичният човек, който да смени Глен на китарата, но от бандата взимат ренесансовия деец Анди Снейп за тази работа. Следва остра реакция от страна на К.К., който освен всичко има финансови затруднения и е принуден да продаде своя дял от авторските права върху песните на JUDAS PRIEST срещу ежегодна рента. От групата обаче отново го отрязват. Вероятно именно това кара К.К. да предприеме следващата стъпка. А тя е създаването на собствена група.

За целта Даунинг събира разнородни екземпляри. Втората китара е неговия съгражданин от Уест Бромич, Бирмингам Ей Джей Милс, свирещ в метълкор бандата HOSTILE. На баса застава Тони Нютън от ъндърграунд любимците ми VOODOO SIX, чиито китарист Ричи Фолкнър от своя страна заменя К.К. в JUDAS PRIEST. На барабаните до последно е трябвало да бъде Лес Бинкс – най-добрият според мен барабанист, свирил в JUDAS PRIEST (1977-79 година). Той обаче контузва китката си и когато идва време да се записва албум, в студиото влиза Шон Елг от американската спийд метъл група CAGE. А микрофонът като вокалист хваща не някой друг, а Тим „Рипър“ Оуенс, който като младеж пя в JUDAS PRIEST, когато Халфорд пробваше солова кариера. Навремето на такива проекти им викахме супергрупи. Но напоследък станаха нещо толкова често срещано, че не предизвикват особено внимание. И все пак, наистина интересна сбирка!

Изборът на име не е труден – KK`s PRIEST е достатъчно за всеки, който слуша хеви метъл да му светне за какво става дума. Така събраната формация издава през 2021 година албума

Sermons of the Sinner

В състав:

К.К. Даунинг (K. K. Downing) – китара

Ей Джей Милс (A.J. Mills) – китара

Тим Оуенс (Tim „Ripper“ Owens) – вокали

Тони Нютън (Tony Newton) – бас

Шон Елг (Sean Elg) – барабани

Продуцент: К.К. Даунинг, компания EX1 Records

Incarnation. Една минута страшно говорене – повече от достатъчно, за да разбере слушателят, че го очаква сблъсък с метъл албум.

Hellfire Thunderbolt започва с неистов китарен вой – запазената марка на К.К. Следва злобен риф  и буря от барабани, които запълват всяка пролука в иначе средното темпо на парчето. Оуенс пее натегнато по халфордски, както се и очаква. В средата освен солата има бърза и въздействаща партия за две китари, към която се включва и басът. Като цяло песента е доволно добра, класическа метъл буря.

Sermons of the Sinner. Началото е с църковни напеви на фона на китара. Включват се бързи барабани, преди китарата да се втурне във вихрения ритъм. Солото е бързо и надъхано, хорът се повтаря заедно с кратко забавяне и малко по-мелодично пеене. Иначе темпото е почти спийдметълско.

Sacerdote y diablo. Малко по-бавна скорост, но не по-малко агресивно излъчване на песента. Отново хорове, интересно включване на клавишни на места. Пак силни две китари по време на солото, а Тони Нютън, който е впечатляващ басист, тук отново изпъква с ритъма, който поддържа.

Изненадващо мейдънско начало на Raise Your Fists. После песента рязко сменя ритъма, но остава с мелодични рифове и чудесен припев. По-шлагерно, но силно и въздействащо парче.

В същия дух продължава и Brothers of the Road. Има една много закачлива мелодия, която тече при припевите и омагьосва слуха.

Metal Through and Through е с доста честа смяна на ритъма, но все пак е по-скоро бавна и тържествена. Отново има мейдънски моменти, а на солото песента позабързва, но в края му има акустичен мотив с лек напев, който преминава в пеене с тежки провлачени акорди, за да живне отново точно преди края.

Сякаш сепнали се от дрямка, музикантите рязко вдигат темпото с Wild and Free. В моментите с пеенето парчето прилича на Ram it Down. Средняшка песен, най-скучната от началото на албума.

Hail for the Priest. Ако предната песен напомняше Ram it Down, то в тази основният риф бие на Painkiller. И то умишлено, с оглед самото заглавие. Предполагам К.К. се опитва да намекне нещо за авторството на легендарния Джудъс хит. Иначе също не твърде интересна, но с добри моменти и хубав припев песен.

Return of the Sentinel. Още една закачка с хит на JUDAS PRIEST. Хубаво е да има продължения на легендарни песни, доколкото продълженията са достойни за оригинала. Тук не се е получило така. Дълго, разхвърляно, с много ритми, излишна патетика до степен досада. Съжалявам, че трябва да го кажа, но завършекът не е на нивото на началото на албума.

Типичен, класически хеви метъл. Точно каквото бихме очаквали от група като KK`s PRIEST. Ни на йота отклонение от праведния път. Но тук, на това добре познато и разорано до последното ъгълче музикално поле участниците в проекта са се справили повече от добре. Шон Елг е агресивен барабанист, който работи много с двете каси, но не пренебрегва и ръчните преходи. На баса Тони Нютън, чиито възможности познавам от VOODOO SIX , показва колко важен може да бъде неговият инструмент за цялостното звучене. Рипър Оуенс отдавна не е онова объркано момче, което се чудеше какво да прави с гласа си, влязло в огромните обувки на Роб Халфорд в JUDAS PRIEST. След участието си в дузина групи той преживява разцвета си като певец. Има я нотката на Халфорд във вокалите му, но вече притежава достатъчно техника и индивидуалност, за да тежи на мястото си. К.К. дава точно това, което даваше в JUDAS PRIEST на китарата – мощни рифове и нелоши сола, плюс пълна отдаденост. Изборът му за колега по струни също е удачен. Ей Джей Милс е надъхан и бърз китарист и солата му са, ако не виртуозни, то поне светкавично бързи. Това, което отличава KK`s PRIEST от голямата банда е относителното разнообразие  на композициите, и че всеки от отделните музиканти има някакво поле за индивидуална изява. Ритмите и мелодиите в Sermons of the Sinner са много повече като бройка, отколкото във Firepower (2018) на JUDAS PRIEST например. Това прави песните по-размити, но по-непредвидими. И двата подхода имат своите плюсове и минуси, но аз харесвам крайният резултат в Sermons of the Sinner.

Група: KK`s PRIEST

Албум: Sermons of the Sinner (2021)

Оценка: 7/10

К.К. започна наравно с Глен Типтън през 70-те години на 20-ти век. През годините Типтън чисто технически много се разви и дръпна напред, като оставяше все по-малко поле за изява на колегата си. Въпреки това К.К. с вечно развяващата се руса грива и ужасяващ електрически вой на инструмента си винаги ми е бил по-симпатичния в китарното дуо на JUDAS PRIEST – абсолютния символ на метъл китарист. И до ден днешен усещането ми е такова.