Бостън, САЩ, щата Масачузетс. Осемдесетте години на 20-ти век. Двама приятели и съученици от гимназията – китаристът Антъни Никълс и басистът/вокалист Джон Харди тръгват по една и съща житейска магистрала – тази на професионалните музиканти.
Като чуя за музикалната сцена на град Бостън се сещам за малко на брой, но твърде влиятелни в рока групи. Прогресив гигантите BOSTON, кръстили се на самия град. Най-продаваната американска банда на всички времена – AEROSMITH. Ъндърграунд легендите THE PIXIES, дефинирали рецептата как се прави алтернативен рок в своите песни. И горе долу е това. Истината е, че там има множество стабилни групи с местна популярност, които от десетилетия творят, издават албуми и правят концерти. В тяхното общество важно място заемат метълите MELIAH RAGE, създадени от Антъни Никълс и пънк бандата THE BAGS, творение на Джон Харди. За близо четвърт век двете формации издават общо 15 албума, имат щатски турнета, откриват концертите на множество световни звезди, свирещи в Бостън.
Някъде около 2012 година бившите съученици, явно изпитващи нужда от ново предизвикателство, обединяват усилията си в нов проект. Към тях се присъединяват китаристът Дан Дайкс и барабанистът Стив Фрай. Кръщават групата с доста екзотичното за янки от Нова Англия име MEXICAN APE-LORD. Маймунският бог е част от пантеона на маите, покровителства занаятите и, разбира се, в негова чест са се извършвали кървави жертвоприношения. През 2014 година новосформираната банда издава дебютния си албум
The Late Heavy Bombardment (2014)
В състав:
Антъни Никълс (Anthony Nichols) – ритъм китара,
Джон Харди (Jon Hardy) – вокал/бас,
Дан Дайкс (Dan Dykes) – соло китара,
Стив Фрай (Steve Fry) – барабани.
Продуцент е Питър Ручо (Peter Rutcho), а фирмата – издател –
UNABLE RECORDS.
Песните са някаква доста интересна смесица от траш и пауър метъл. Антъни Никълс нарича стила им „суров и епичен планински метъл“ (и за такова чудо не бяхме чували, ама на). Така или иначе The Late Heavy Bombardment звучи прилично, без да е нещо особено. Появата на албума преминава доста незабелязано. Още повече, че няколко дни след приключване на записа Никълс тежко контузва китката си и прогнозите са, че повече никога няма да свири на китара. Това попречва на MEXICAN APE-LORD да популяризират песните си с концертни изяви.
След три операции и две години упорити рехабилитации Антъни Никълс все пак се възстановява от контузията и постепенно се връща към китарата. Следващият албум, чиято подготовка стартира отдалеч, е концептуален и третира изключително интересна, провокативна и по своему много болезнена тема. Съзнателно съм си избрал да не коментирам текстове в материалите, които пиша, но в този случай историята описва истински събития и е толкова нестандартна, че дори се разрових специално в интернет за материали, свързани с нея. А именно: докъде може да стигне човек, за да осигури собственото си физическо оцеляване? „Survival Cannibalism“ – самото заглавие на албума говори достатъчно.
През зимата на 1710 година на малкото, безплодно и скалисто островче Буун до бреговете на бъдещия щат Мейн корабокрушира галерата „Нотингам“, превозваща стока от Англия до тогавашните и колонии. Първоначално всички хора оцеляват, но без храна, вода и дори нещо, с което да си запалят огън. Малко по-късно двама от екипажа умират от раните си и за да оцелеят, на останалите се налага да ядат от месото им. Ироничното е, че съвсем наблизо (11км.), на брега на континента се намира градчето Йорк. В ясните нощи корабокрушенците виждали светлините, а понякога подушвали и дима от къщите. В крайна сметка оцелелите бедствали почти два месеца върху купчината камъни, преди да бъдат спасени от местни рибари.
Остров Буун в наши дни
История, която се е „утрепала“ за метъл албум. Много по-истинска и страшна от безбройните кървави приказки в жанра. MEXICAN APE-LORD започват записите в началото на 2020 година. Не било писано обаче нещата им да се случват по лесния начин. Когато част от записите са готови, избухва пандемията от коронавирус и музикантите се оказват изолирани по домовете си. Работата продължава с тягостни размени на звукови файлове по интернет. Все пак продуцентът Питър Ручо се справя със задачата и през октомври 2020 година излиза
Антъни Никълс (Anthony Nichols) – ритъм китара,
Джон Харди (Jon Hardy) – вокал/бас,
Дан Дайкс (Dan Dykes) – соло китара,
Стив Фрай (Steve Fry) – барабани.
Продуцент: Питър Ручо (Peter Rutcho). Издател: UNABLE RECORDS
Black Cloud започва с простичко, но тържествено встъпление, което бързо се утежнява и забързва, стигайки до припева, който китарите сякаш ти набиват с чук. В средата на песента има рязко забавяне с кратко соло и трудно определими преходи на барабаните.
С кратък речитатив и виещи китари начева Situation. Основният риф е елементарен, но някак тревожен и злокобен, което важи въобще и за цялостния тон на албума. Около припева, изненадващо мелодичен и запомнящ се, солокитарата издава пискливи звуци, допринасящи за мрачната атмосфера. Солата в средата наистина приличат сякаш на вой от такелажа на потъващ платноход. Много тежка за слушане, но и набиваща се за дълго в паметта песен.
Началото на No Deliverance е с картечни китарни откоси. По време на пеенето има насечен груув риф с доста спънат ритъм. Припевът е на полуакустична мелодия и пак е запомнящ се. Около солата на китарата има много динамика със смяна на ритмите и няколко добри идеи.
So Much Wasted Rope има серия от още по-мрачни мотиви. Припевът е в рязък контраст с останалата част – сякаш е взет от друга песен. Работата на китарите в унисон, като соло и като основна мелодия, са на много високо ниво.
В The Devil Does Divide Us рифовете са по-бавни и тежки и напомнят на абсолютните майстори в тази насока METALLICA и BLACK SABBATH. Тук няма резки и чести смени на ритъма, но все пак кратките разработки в средата на песента поддържат интереса.
Stinkin’ Drunk on Blood също започва с риф ала Металика, по време на пеенето и припева има много добри китарни идеи. Явно това си е маниера на правене на песни при Антъни Никълс, но пак при солата има омекотяване и после шеметна силова част. Солото отново е интересно звучащо и на ниво.
Dereliction няма толкова смени на ритмите, в това отношение дори е най-еднообразното парче в албума. Основна мелодия, две китарни сола преди припева, припев. Това е. Но пък тази привидна бедност придава по-компактен и хармоничен вид на материала, който те удря право между очите. Припевът е страхотен.
С финалната Mezzick & Drakelord групата малко е пресилила нещата. За разлика от предишната песен тази е прекалено хаотична. Добри, но само нахвърляни идеи. Качествен материал, но с липса на фокус върху нещо, което да ги обедини.
Като за материал подготвян дистанционно по време на карантина звукът е повече от добър, даже бих казал един от най-добре записаните албуми, които съм слушал в последните години. Саундът е и чист, и твърд, и дълбок. При цялата тази смяна на ритми, сола и унисони, не се губи и един тон от замисъла. Нещо повече, някак звукът хармонира с мрачните идеи и зловещия сюжет на тази своеобразна канибалска рок опера. Мога само да поздравя продуцента Питър Ручо за добре свършената работа.
Рифовете на Антъни Никълс са чудесни, а солата на Дан Дайкс са на високо ниво, още повече, че той постоянно прави нещо на заден план с китарата си – в повечето случаи интересно. Китаристите на MEXICAN APE-LORD очевидно са и добре сработени, защото свирят множество хубави мелодии в унисон. Структурата на песните е начупена, което предполага доста активни барабани от страна на Стив Фрай и музикантът успява да се справи без проблем. Същото може да се каже и за безукорния бас на Джон Харди. Виж, за Харди в амплоато му на вокал определено има забележки. Той е с ограничени гласови възможности, но същото може да се каже за много метъл вокали, които обаче правят страхотно впечатление. Обаче Харди през повечето време говори. Не рапърски речитатив, а литературно четене. Вярно, с патос, но говорене. За аудиокнига щеше да е точно моят човек. Все още не съм решил дали този негов подход ми харесва, или ме дразни. По-скоро второто. Иначе припевите му са страхотни и учудващо запомнящи се за такава откровено некомерсиална продукция.
Друг сериозен недостатък на Survival Cannibalism е аранжиментът. Някои банди са се специализирали в рязка смяна на ритъма и настроението в своите парчета. MEXICAN APE-LORD не са една от тях. Те слагат най-различни мелодии и ритми без видима връзка между тях. Колкото и да са качествени, а те са, съзнанието на слушателя отказва да ги възприеме като едно цяло и това рязко намалява въздействието от музиката на бандата. Не мога да се спра да повтарям, че умелия аранжимент е процесът, който превръща една добра група във велика. Точно в тази насока MEXICAN APE-LORD трябва много да наваксат.
Рядко се затруднявам, когато трябва да идентифицирам стила на дадена банда и под чии влияния е била, докато е измисляла дадена песен. Особено що се отнася до любимите ми подстилове в метъла. MEXICAN APE-LORD обаче доста ме озориха при опитите ми да им сложа етикет. Застанали са нацупени в едно свое ъгълче някъде между траша, пауър метъла и хеви метъла и не мърдат оттам. Без да са синтетично оригинални (то в твърдата музика вече няма как да стане), те имат много самобитен почерк и характерна за песните им атмосфера и трудно се поддават на определение. Тази особеност, съчетана с високото като цяло качество на творбите им, увеличава уважението ми към тях.
Survival Cannibalism (2020)
Оценка: 7,5/10
MEXICAN APE-LORD видимо са група без особени претенции. Самият факт, че Никълс и Харди, основните движещи сили в бандата, са в сенчестите 50+ години, когато я създават, едва ли предполага бъдещи шумни успехи. Никаква реклама, никакви шумни турнета и фестивални участия. Тези хора просто го правят от любов към здравата музика. От друга страна качеството на песните им е престъпно подценявано, или направо незабелязано от музикалните медии и уж по-демократичните интернет платформи. MEXICAN APE-LORD заслужават поне да бъдат чути. Насладете се!
ПП. Докато се наканя да напиша това ревю мина година и половина и групата издаде макси сингъл на име “Burn Pit”. В него те продължават и надграждат стила от Survival Cannibalism. Ето едно парче и оттам.
С прикачен етикет:албум, метъл, музика, MEXICAN APE-LORD, ревю, Survival Cannibalism
SREDNOGORSKY 
Вашият коментар